Наградата „Оскар“ на композитора Лудвиг Йорансон за оригиналната музика на „Опенхаймер“ увенча успешното му представяне в сезона на наградите, който му донесе повече от 20 отличия, сред които „Грами“, „Златен глобус“, БАФТА и „Изборът на критиците“. Това е втора награда „Оскар“ за оригинална музика за 39-годишния шведски композитор. Предишната беше през 2018 г. за „Черната пантера“

Наградата „Оскар“ на композитора Лудвиг Йорансон за оригиналната музика на „Опенхаймер“ увенча успешното му представяне в сезона на наградите, който му донесе повече от 20 отличия, сред които „Грами“, „Златен глобус“, БАФТА и „Изборът на критиците“.

Това е втора награда „Оскар“ за оригинална музика за 39-годишния шведски композитор. Предишната беше през 2018 г. за „Черната пантера“. Той е номиниран и в категорията за оригинална песен за Lift me Up от „Уаканда завинаги“ миналата година, но губи от индийската Naatu Naatu.

Още от рубриката Творби, изследващи връзката между реалността и въображението, ще бъдат подредени в галерия „Нюанс“. Заглавието на изложбата е „Равновесие“, а неин автор е Гергана Минкова. Експозицията може да бъде разгледана от 14 май до 2 юни, съобщават домакините на събитието. С фокус върху линията, разделяща небето и земята, тя изразява красотата на преходността и силат ... Вижте повече

Приемайки статуетката, Лудвиг Йорансон благодари на режисьора на „Опенхаймер“ за идеята да използва цигулки като основен инструмент в музиката на филма, което "задава наистина хубав тон" и му позволява да работи със съпругата си, цигуларката Серена Йорансон, докато създава музиката. Той също така благодари на родителите си, "че са му подарявали китари и електронни барабани вместо видеоигри". 

Само четирима композитори или екипи са печелили две награди „Оскар“ за оригинална музика след 2000 г. освен Йорансон. Това са Хауърд Шор за втора и трета част на „Властелинът на пръстените“, Густаво Сантаолала („Планината Броудбек“ и „Вавилон“), Трент Резнър и Атикъс Рос („Социалната мрежа“ и „За душата“ ) и Александър Депла („Гранд хотел Будапеща“ и „Формата на водата“), уточнява „Билборд“.

За Кристофър Нолан музиката на Лудвиг Йорансон в "Опенхаймер" е "част от ДНК-то на проекта", съобщи „Дедлайн". Двамата започват да обсъждат музиката, преди да бъде завършен сценарият, за да може Нолан да я използва, докато снима. Йорансон казва, че е създал два-три часа музика, още преди да започнат снимките. Той се е опитал „да се справи“ с математиката и теорията, „пространството и молекулите и да съчетае това с емоционалната същност на пътуването на Робърт Опенхаймер“. 

Лудвиг Йорансон обяснява, че "туптящото сърце" на партитурата е хексатониката - "музикална гама от шест ноти, която създава собствената тема на Опенхаймер". Неговата партитура включва много манипулирани елементи на звуковия дизайн, "като например взехме стъпките във филма и ги усилихме, беше използван звукът на Гайгеровия брояч, уловихме ядрен радиоактивен звук. Има един момент, в който виждате бомбата за първи път и чувате тези тиктакащи звуци, това са всички тези звукови елементи, които описах, превърнати в музика. Създадохме уникално звучене", казва композиторът пред „Дедлайн“. След това оркестрират тези уникални звуци за повече от 50 цигулки. Работата на Йорансон върху „Опенхаймер“ продължава девет месеца. 

Йорансон е лауреат и на две награди „Еми“ за музиката на „Мандалорианецът“, на още три „Грами“ за „Черната пантера“ и за продуцентска и авторска работа с Чайлдиш Гамбино (запис и песен на годината за This Is America). Той има 15 номинации за наградите „“Грами“, уточнява сайтът на Американската звукозаписна академия, която ги присъжда.

Като продуцент Йорансон работи също с Адел, Риана, Алиша Кийс, Джъстин Тимбърлейк, Кендрик Ламар, Травис Скот, Чанс дъ Рапър.

Автор е също на музиката за филми като „Инцидентът на станция „Фрутвейл“, „Крийд“ и „Крийд 2“ от поредицата „Роки“, „Венъм“ и „Тенет“, анимацията „Мей, червената панда“. 

Йорансон е роден в Линшьопинг, Швеция. Майка му е цветарка, а баща му – учител по китара. Изучава музика от малък и завършва Стокхолмския кралски музикален колеж. През 2007 г. се премества в Лос Анджелис, за да учи композиране на филмова и телевизионна музика в Университета на Южна Калифорния. Там се запознава със студента по режисура Райън Куглър и създава музиката за късометражния му филм „Фиг“, който печели награди. След това двамата си сътрудничат за „Инцидентът на станция „Фрутвейл“, „Крийд“ „Черната пантера“. След като се дипломира, Йорансон работи като асистент на композитора Тиодор Шапиро („Дяволът носи Прада“). Пробива през 2009 г. като композитор на музиката за сериала „Колеж „Грийндейл“.